Водеща новина от Политика

quot;Таванътquot; на европарите за ниви отново на дневен ред

"Tаванът" на евросубсидията за земя за фермер отново излиза на дневен ред, месеци преди началото на новия програмен период в ЕС (2021 – 2027). Проблемът изглеждаше решен от състава на предходната ЕК, която отсече, че за обработване на земята земеделец в ЕС не бива да получава и стотинка повече от 60 000 евро на година. Оказва се, че новите евродепутати и чиновници в Брюксел имат различни визии – от ново орязване до надуване на прага с 33 на сто. По време на Осмата национална среща на земеделските производители, организирана от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), се разбра, че България ще настоява всяка страна – членка на ЕС, да определя сама максимума на субсидията.

Разнобоят между политически фракции в Европейския парламент и администрацията на ЕК относно максимума на бъдещите европари за фермер за година е видим. "Зелените говорят за допълнително намаление и предлагат таван от 50 000 евро. В Комисията по околна среда на ЕП пък отделни депутати предлагат таван от 80 000 евро", посочи евродепутатът Атидже Вели, която до преди месеци бе зам.-шеф на фонд "Земеделие" с ресор "Програма за развитие на селските райони" у нас. Всъщност "зелените" предлагат всички директни субсидии за земя заедно с тези за производство, каквито у нас има за плодове, зеленчуци и мляко, да не могат да надхвърлят 50 000 евро. "Старите страни членки настояват за 80 000 евро таван на субсидията, което с 33,3% повече. Аргументът им е, че дори и с тази стойност таванът ще е значително по-нисък от този в настоящия програмен период, който е до 300 000 евро на фермер за година, като частично субсидиите започват да се намаляват над 150 000 евро", коментира пред "Икономист" висш експерт, част от екипа на Министерство на земеделието в Постоянното представителство на България в Брюксел. Третата по големина група в ЕП - "Обнови Европа", защитава позицията таванът на плащанията да бъде определен от всяка държава членка в зависимост от структурата на нейното стопанство, заяви още Вели. Такова е и мнението на повечето нови членове в ЕС, които още не са излезли с официална позиция. Мотивът е, че в новия програмен период ЕК ще изисква от страните членки конкретни цели, които ако не се постигат, ще се наказват с ограничаване или спиране на европари. Като цяло идеята е управлението на европарите да се остави на отделните държави, а ЕС да следи само изпълнението на резултатите.

България иска сама да определя максимума
Асоциацията на земеделските производители в България заедно с повечето други браншови организации в сектора са категорично в подкрепа на този подход. "Българското правителство е на нашата позиция и изразява желанието отделните страни сами да си определят размера на таваните за субсидиите. Във всички страни структурата на земеделието е различна. Много добре звучат думите на отговорни брюкселски ръководители, които чуваме тези дни, да възродим семейното фермерство, само че това въобще не кореспондира с актуалните анализи, от които се вижда повсеместната демографска криза", посочи пред "Икономист" Венцислав Върбанов, председател на АЗПБ. Бившият земеделски министър допълни, че все по-малко млади хора искат да се занимават със земеделие. Този проблем се потвърждава и от оценките, които се изготвят, за да се вземат адекватни решения за бъдещия програмен период от българските власти. Т.нар. "SWOT анализ" на ситуацията в сектора бе поверен на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство към Института по аграрна икономика на Селскостопанска академия. 2/3 от стопанствата у нас не участват в схемите за директни плащания, т.е. не получават субсидии за ниви, посочи директорът му проф. Божидар Иванов. Причината е, че това са стопанства под 10 декара, какъвто е прагът за получаване на европарите. Обикновено те се развиват от възрастни хора, чиито деца работят извън земеделието. Анализът за пореден път потвърждава и друга закономерност – над 70% от стопанствата получават субсидии до 5000 евро, а големите субсидии се разпределят между 25 – 30% от фермите. По време на форума Венцислав Върбанов бе категоричен, че не трябва да се критикуват големите стопанства, защото те са гръбнакът на българското земеделие. Той посочи, че за раздробяването им към средни трябват млади хора, а те се насочват към други сектори на икономиката. Върбанов направи своеобразна анкета сред фермерите по време на Осмата национална среща и попита при колко от тях децата ще наследят и управляват бизнеса, което би означавало част от големите стопанства да се раздробят между братя, сестри, братовчеди и т.н. От присъстващи над 500 човека в залата имаше само седем с вдигнати ръце. "Броят на стопанствата трайно намалява – повече от 2 пъти за 10 години. През 2016 г. те бяха около 201 000, а през 2007 г. - 493 000", каза още Божидар Иванов. Сред причините за тази тенденция са и по-ниските заплати спрямо другите отрасли в икономиката. Средната годишна работна заплата във всички икономически дейности е 13 621 лв. през 2017 г., докато в сектор селско, горско и рибно стопанство е 10 883 лв., сочи анализът.

Той извежда и друга стара закономерност – от 2000 година насам структурата на родното земеделие значително се е изменила. Докато преди 20 години 50% от производството се е падало на животновъдството, сега водещо е растениевъдството, достигайки над 70%. Това се дължи главно на зърнените и маслодайните култури. "Фактът, че в България има големи ферми, е свързан и с конкурентоспособността на различните видове стопанства. Нали си давате сметка, че в зърнопроизводството не е целесъобразно да обработваш по-малко земя, защото е неоправдано да си купиш модерни машини. Без модерни машини няма как да има земеделие, което да е доходно и конкурентоспособно", посочи още пред "Икономист" Венцислав Върбанов.

Космически контрол
Една от изненадите по време на 8-ата национална среща на земеделските производители в България бе новината, че в новия програмен период потенциалните измами с евросубсидиите за ниви ще се засичат от Космоса. Това ще става чрез системата за сателитно наблюдение на ЕС "Коперник". "Тази година тя ще се приложи тестово за 10 на сто от заявената за подпомагане земя, а догодина ще обхване всички площи", заяви по време на форума изп. директор на фонд "Земеделие" Васил Грудев. Новата система ще замени досегашния модел за контрол на нивите, който се осъществява предимно чрез проверки на място на база на риск анализ. Реално България става една от 6-те страни в ЕС, които пилотно се присъединяват към "Коперник" още тази година. Нейните данни ще бъдат ползвани безплатно от страните членки. В детайли наблюдението на обработваемите площи ще започне през март и ще продължи до края на септември, допълни Грудев. Той бе категоричен, че чрез "Коперник" ще бъдат хванати всички некоректни земеделски стопани, които заявяват площи за подпомагане, без да ги обработват.

Текстът е публикуван в брой 6/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.


Повече новини прочетете в

Новини от Политика

Бойко и Тошо – ученикът надмина учителя

Димитър ШумналиевБойко Борисов стана миналата седмица вторият най-дълго управлявал министър-председател, задминавайки Тодор Живков. Все още...

Достигна ли коронавирусът своя пик?

През последната седмица серия от противоречиви съобщения за ръста на заболелите от новия коронавирус в Китай - COVID-19, предизвикаха пълно...

БСП: Управляващите лъжат за икономическия растеж

Управляващите са скрили сериозно забавяне на икономиката през миналата година. Това обвинение отправи депутатът от БСП Румен Гемев в парламе...

Татяна Бакалчук е най-богатата жена в Русия

Основателката на онлайн магазина "Wildberries" Татяна Бакалчук оглави списъка с най-богатите жени в Русия, пише руското издание на "Форбс"....

Конгрес ми дай!

"Конгрес ми дай!” - това своеобразно "извика” едрият бизнес към Министерството на туризма и Столичната община по време на приклю...

Разследване срещу Бойко Борисов в Испания

Скандалът с луксозната къща в Барселона, към която се предполага, че отношение има премиерът Бойко Борисов, се разгоря с нова сила."Срещу пр...

На първа скорост

Било е налице през цялата минала година и вече е неоспорим факт – това е забавянето на икономиката. През четвъртото тримесечие на мина...

Отслабване на германските потребителски нагласи за март

Потребителските нагласи в Германия за март се влошават слабо, тъй като разпространяващата се епидемия от коронавирус допринася за по-голяма...