Водеща новина от Политика

БСП: Управляващите лъжат за икономическия растеж

Управляващите са скрили сериозно забавяне на икономиката през миналата година. Това обвинение отправи депутатът от БСП Румен Гемев в парламента в изявление от името на цялата парламентарна група на БСП. Според левицата икономическият растеж за цялата 2019 г. е под 1% (между 0.8 и 0.9%), а Националният статистически институт (НСИ) бави ревизията, с която да покаже реалността. 


"По наши разчети във вноса не са отчетени около 2 млрд. евро или около 4 млрд. лв. По наша информация това е основно поради неотчетени, най-вероятно умишлено, внесени петролни продукти за тази сума. Като преоценим на второ място растежа, който декларира правителството от 3,03 % с тези - 4 млрд. лв., растежът е 0,8 и 0,9 %", се казва в изявлението на БСП.

Ако думите на Гечев се потвърдят, страната ни ще се нареди на последните места по растеж, под средните стойности за Европесйкия съюз и ще покаже, че икономиката ни се задъхва в устойчивото догонване на средните европейски доходи. Конвергенцията и нейната устойчивост обаче са най-важното нещо, за което следи Европейската централна банка, когато оценява подготвеността на една държава да влезе в еврозоната.

Сериозен риск за България е да претърпи репутационни проблеми и статистическите данни, които подава на Евростат да започнат да се приемат резервирано от Европейската комисия и Европейската централна банка.

Въпреки, че изявлението на левицата се случи на обяд, до края на работния ден коментар не бе направен нито от Националния статистически институт, нито от правителството, което през цялата минала година се хвалеше, че България е отличник по икономически растеж.

От източници „Икономист“ научи, че Националният статистически институт работи по ревизиране на оценките за брутния вътрешен продукт. Проблемът се състои във факта, че увеличението на потреблението не може да се обясни при текущите данни за външната търговия. Ако износът на българската икономика се увеличава, а вносът се свива, то потреблението като функция от тях не може да нараства толкова сериозно и да бъде силният двигател на растежа, както се възприема в момента.

По официални данни през миналата година вносът се свива с 1.6 милиарда лева спрямо 2018 г. Ако това намаление е вярно, то отразява промяна във външната търговия с огромна амплитуда, след като през 2018 г. спрямо 2017 г. вносът расте с 3.6 милиарда лева. Подобен обрат в тенденциите и поведението на вносителите само в рамките на 12 месеца не може да се обясни без да се забележат видими промени в потреблението на домакинствата и бизнеса.

Възможно обяснение в случая е, че вносът не се свива толкова сериозно, а може дори да е отчел и увеличение през 2019 спрямо 2018. В такъв случай той е бил разпределен между потребителите и бизнеса под формата на запаси. Самият внос обаче участва с отрицателен знак при измерването на брутния вътрешен продукт. Тоест, колкото е по-голям импортът, толкова по-голяма е и отрицателната корекция на оценката за БВП.

Всъщото време в данните за платежния баланс на БНБ има перо "грешки и пропуски" в размер на 3.345 милиарда евро. С категорията „грешки и пропуски“ се маркират изходящи парични потоци от българската икономика към чужбина. За тях не е ясно дали са изнесени печалби, връщане на задълженя към чуждестранни кредитори или плащания за внос. Досега обаче тгрешките и пропуските не са имали такива големи стойности.

Според източници на „Икономист“ обяснението на Румен Гечев, че проблемът идва от неотчитане на внос на горива, е достоверно и става дума за сума около 3.6 млрд. лв. Това е огромнатата част от вноса на горивни продукти за цялата изминала година.

От два свои източника „Икономист“ знае, че Националният статистически институт са осъзнали неконсистентността на данните още в края на миналата година, но е имало колебание как да се представи тяхната ревизия. Това означава, че има повече от 50 дни, в които не е обявено, че предстои корекция, и докато над нея се работи, саттистиката е пуснала некоректна експресна оценка за БВП, която сочи растеж от 3.5% за четвъртото тримесчие на миналата година.

„Горивата се внясат основно от Русия. Това е внос от трети трани. Вносителят винаги допуска митничари, които замерват количествата. Подава се митническа декларация и на нейна база се определят дължимите данъци и акцизи, чието плащане се отлага до дистрибуцията на горивата в бензиностанциите. Точно вносът на горива да остане незабелязан, означава, че е имало огромен провал в комуникацията между Агенция „Митници“ и НСИ и последваща несигурност как грешката да се представи“, обясни източник на „Икономист“. Неговото мнение бе потвърдено от още двама експерти по публични финанси, запознати с казуса.

Така въпросът, който се оформя, е дали НСИ бавят ревизията и не оповестяват че такава предстои по собствено решение, или под политически натиск.


Повече новини прочетете в

Новини от Политика

Борим се срещу болест от XXI-и век с оръжията на XX-и век

Дейвид Дж. Хънтър*в. "Гардиън"Covid-19 разкри недостатъците на националните системи за откриване и профилактика на болести в много страни в...

И София ще актуализира бюджета си

Столична община подготвя актуализация на бюджета, съобщи пресцентърът ѝ. Общо 19 млн. лв. по-малко са събрани от местни данъци и такси,...

Германия с трети ден на спад на заразените

Потвърдените случаи на заразени с коронавирус в Германия са се увеличили с 5936 през последните 24часа до 91 714 днес, съобщи БТА. Броят на...

Справочник: компенсации за работодателите в условията на извънредно по...

На 1 април 2020 г. в извънреден брой на "Държавен вестник" беше обнародвано Постановление № 55 от 30 март 2020 г. на Министерския съвет за о...

Държавата се отказа да тегли заем от МВФ

Комисията по бюджет и финанси прие на второ четене промени в закона за държавния бюджет на извънредното ѝ заседание тази неделя, съобщи БТА....

Спортна щедрост по време на пандемия 

COVID-19 на практика спря световния спорт за неопределено време. В такива моменти обаче се проявява солидарността. И както коронавирусът раз...

100 неща, които да направим в карантината

Повечето от нас са затворени в къщи по време на коронавирус карантината, но това не е означава, че няма какво да се прави освен гледането на...

Киното от 20-те, или сто години преди всички

Няма лъжа, едно от заниманията, които ни спасяват от депресия в седмиците на повсеместна карантина, е гледането на филми. Гледаме всичко &nd...